Домашно: Направете резюме на текста

 Упътване:

•      Предаваме най-съществените факти: Какво? Къде? Кога? Защо? Как?
• Без примери, детайли, подробности, любопитни факти
• Само сегашно време
• Не лепете изречения, комбинирайте, трансформирайте

 

Дуранкулак

На международния път Е-87, свързващ Варна с Констанца, се намира селище със странното име Дуранкулак, най-крайното населено място в Североизточна България. Дуранкулак, част от магията на северния ни бряг, е място, обикнато от романтици и природолюбители. С известни прекъсвания в района има човешко присъствие повече от седем хилядолетия. Седем различни цивилизации са населявали Големия остров в Дуранкулашкото езеро. Историята на селото е богата.

Всеки човек изпитва вълнение, когато посещава Дуранкулак за първи път. Още от прастари времена тук се стичали хора, за да се поклонят на Кибела – богиня на плодородието. Те оставяли своите дарове в олтарните ниши на каменния храм в източния край на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. В този период около езерото кипял активен живот. Тук е разкрит най-големият в света праисторически некропол с над 1200 погребения, проучен от екип археолози. Откритите златни накити в някои от гробовете покрай Дуранкулашкото езеро дълго време са били подценявани. В началото на нашия век съкровището е изследвано от археолозите с по-модерни методи. То се оказва с около двеста години по-старо от Варненското златно съкровище, което през 1972 г. предизвика световна сензация.

Богата е историята на Дуранкулак и от по-ново време. През 1900 г. местните хора въстават срещу наложения данък десятък, но бунтът им е жестоко потушен от армията и полицията. Всяка година на 1 юни се почита паметта на загиналите по време на бунта добруджанци. Следва окупацията на Южна Добруджа от Румъния в периода между двете световни войни. Пограничното румънско село Вама Веке (буквално се превежда „старата митница“) напомня с името си за напрежението в района в периода на румънската окупация. След Крайовската спогодба от 1940 г. в рамките на една седмица всички българи в Северна Добруджа са били принудени да напуснат родните си места, изоставяйки къщите и земите си.

Днес в селото има постоянна музейна експозиция, разположена в сградата на Народното читалище „Дружба 1898“. Музейната сбирка има два отдела – в единия са събрани свидетелства за селския бунт в района през 1900 г., а другият представлява археологическа сбирка с находките от неолитната епоха. Посетителите могат да разгледат и картини на проф. Борис Данков.