Защо проклятието „Да не се стопиш след смъртта си!“, е страшно? ("Индже")
Повратната точка в съдбата на Индже от едноименния разказ на Йордан Йовков е сцената, при която един стар поп се надига измежду гъсто напластените трупове на жени, мъже и деца и произнася чудовищно проклятие към главния герой: „Да не се стопиш след смъртта си! Желязото и камъните да се стопят, а не и ти!“. Тези думи карат Индже за първи път да наведе глава и да се замисли, а малко след това бива ранен и по време на лечението си започва да мисли все по-дълбоко и по-дълбоко. Само по себе си обаче това проклятие е толкова странно, особено със своята претенция да бъде страшно, че неволно кара читателя също да се замисли. Защо наистина то е толкова страшно? Какво му е толкова страшното? Та то дори съдържа в известна степен пожелание за безсмъртие – „Да не се стопиш след смъртта си!“. Деветокласниците и десетокласниците с присъщата на поколението си лекота разрешават казуса, без да му мислят много-много – ами за да може вечно да страда. Разбира се, подобно тълкувание е напълно достатъчно, за...
.jpg)
