Литературна евдаймония

              Всичко започна с темата за есе „Пътят, по който оставям следи“, която зададох. Исках в есето да залегне идеята, че когато върви по утъпкани пътища, човек не може да остави следи. Човек може да остави следи само прокарвайки нови пътища, само поемайки по места, където още не е стъпвал човешки крак, каквито са пустините или Космосът. Бих търсил / в простора / далечна / планета. Нали? А после…