ВЕЧНО МЛАД

– Дъмбълдор казва, че старите хора носят вина, ако забравят какво е да си млад.
– А ти помниш ли?
– „Млад съм аз, но младост не помня.“
– Не, сериозно те питам.
– Някой беше казал, че книгите подмладявали, че правели младия мъдър, а стария – млад.
– И кой го е казал?
– Патриархът.
– Но това е невъзможно.
– Е как? Казал го е в една ода.
– Казал го е, защото е поет.
– Именно.
– Как така именно?
– Именно защото, първо, поетите не лъжат. И второ, има сигурно доказателство за това, и то в проза.
– И кое е това доказателство?
– Дон Кихот.
– Не разбирам, как така Дон Кихот може да бъде доказателство за това, че книгите подмладявали?
– Ами Дон Кихот чете рицарски романи, вследствие на което става странстващ рицар на 50-годишна възраст. И това, ако не е доказателство, че книгите подмладявали.
– Не е, разбира се, това само доказва, че книгите ти изпиват акъла.
– О, нима? А тогава можеш ли да ми кажеш името на „нормалната“ му племенничка?
– Ами не…
– А името на т.нар. от теб луд герой си спомняш, нали?
– Вярно. Това обаче доказва ли, че Дон Кихот не е луд?
– Ако не вярваш, прочети Унамуно.
– Какво?! Нима е нужно да прочета толкова много книги, за да се убедя, че подмладявали.
– Ако не искаш да остарееш, да.
– Но нали докато ги прочета, ще остарея, без да съм живял.
– Охо, тук ме цакаш с Далчев.
– Мат.
– Добре, тогава зарязваме подмладяването. По-добре да разгледаме възможността да станем вечно млади.
– И това е невъзможно.
– Невъзможно, невъзможно, само това повтаряш. Не мислиш ли, че да виждаш осъществяването на нещо като невъзможно, се дължи на липсата на достатъчно мъдрост. А е казано, че книгите правят младия мъдър.
– Сериозно ли твърдиш, че е възможно да останем вечно млади?
– Не да останем, а да станем.
– И каква е разликата?
– Огромна.
– Оф, това са халюцинации.
– Не, не са.
– И как може да станем вечно млади?
– Като изпием морето.
– О, това е невъзможно.
– Да изпием морето ли?
– Ами… да.
– А допускаш ли, че ако беше възможно да изпием морето, щеше да бъде възможно да станем и вечно млади?
– Но да се изпие морето е невъзможно.
– О, не, възможно е. В песента на „Смислови халюцинации“ лир. Аз пее, че може да изпие морето.
– И това ли е доказателството?
– Разбира се.
– Но това е само една песен.
– Виж, преди малко ме матира със стихотворение на Далчев и аз се признах за победен, следва сега и ти да признаеш за достатъчен този художествен аргумент.
– Добре, дори да го призная, но там лир. Аз продължава, като казва, че ако изпие морето, ще стане друг, т.е. няма да е вече същият.
– Но ние тъкмо това и искаме – да не бъдем онези, които сме били вчера, защото вчера сме били стари. Освен това ние и така с всеки изминал ден ставаме други спрямо онези, които сме били предходния ден, не мислиш ли?
– Донякъде да.
– Ставаме по-трезви, по-тромави, остаряваме.
– Така си е. А като изпием морето, какво ще се промени?
– Ще бъдем вечно пияни, като Пияния кораб на Рембо, ще бъдем вечно опиянени, а следователно и вечно млади. Нима младостта не е опиянение, не е вълнение, не е копнеж?
– Съгласен съм, но това е поезия.
– Истината е в поезията.
– А като застанеш сутринта пред огледалото тази поезия ще се изпари в миг.
– А откога започнахме да мислим, че огледалото показва истината?
– Добре, но същото нещо ще ти кажат и хората.
– Охо, а откога започнахме да признаваме хорското мнение за абсолютна инстанция на истината?
– Затрудняваш ме да ти отговоря на този въпрос, но стареенето го признава дори и Дъмбълдор в думите, които цитира.
– Но виж, Христос е казал: „истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“ (Мат. 18:3).
– Да.
– И щом е казал „станете като деца“ значи го е казал на хора, които не са деца, нали?
– Да.
– Не може да го е казал на младенци, тъй като те все още не разбират човешката реч, нали?
– Очевидно.
– Значи го е казал на възрастни?
– Да.
– Значи е казал на възрастните да станат като деца?
– Така излиза.
– И не само е казал, но е повелил дори?
– Може да се каже.
– Тогава излиза, че с това Той не само утвърждава възможността възрастните да станат млади, но и че това е единственият праведен път пред тях, по който могат да достигнат царството небесно.
– Да, но всичко това е вярно само ако вярваме в Христос.
– Именно, ако вярваме.
– А ако не вярваме?
– Ако не вярваме, значи остаряваме, тъй като вярата, ентусиазмът, опиянението са черти, присъщи само на младите. Докато ги носим в себе си, подобно на дядо Корчан от „Ветрената мелница“, ние си оставаме вечно млади, вечно пияни, вечно опиянени. Скептицизмът е присъщ на стария човек. Ти беше се съгласил с това?
– Да бях се съгласил.
– И така, имаш ли още съмнения, че можем да изпием морето и да станем вечно млади?
– ...