"Ветрената мелница" на Елин Пелин и песента Mysterious Ways на U2
NB! По-добре не четете това!
Вижте само колко са много проявленията на капризното, женското начало в разказа на Елин Пелин: ветрената мелница и водениците (сравнявани с момичета, които пеят), сушата, халата, реката, Христина, теслата (дядо Корчан си тананика тихо под такта на теслата; Христина открадва теслата на Лазар и го повлича в хоро), ръченица („изкомандува“ Христина на гайдаря). Всички ключови думи в текста са от женски род. Всички тези разнолики проявления – мелница, суша, река, хала, тесла, ръченица, Христина – са проявления на една и съща тайнствена божествена женственост, на една и съща природа, която трябва да бъде опитомена, победена, стъкмена в една жена, в годеница с човешки облик. Мелницата трябва да бъде превърната от нечии майсторски ръце в мома, сушата – в мома, теслата – в мома, триглавата хала – в Христина.
Как така всички тези инструменти и природни стихии са проявление на една и съща женска природа?
Ами така, жената винаги има много лица (срв. „триглава хала“ при Елин Пелин), които трябва да се опитомят в едно – човешко. Спомняте ли си мита за Тетида и Пелей – родителите на Ахил, бързоног и божествен?
Еее, това беше в VIII клас, не влиза в матурата.
It's all right. Но накратко, Зевс много си харесал нереидата Тетида, но като научил, че тя ще роди син, който ще надмине баща си, решил да я даде за жена на Пелей, стига само Пелей да успеел да я победи в единоборство.
Както Лазар Христина?
Точно така. Май започнаха да се навързват нещата, нали? Но ето и най-важното в случая – по време на борбата Тетида се превръщала в лъвица, змия, а дори и във вода и огън (в нашия случай суша).
В песента на U2 жената се мисли не просто през метафората на луната, луната не е метафора на жената, а жената е проявление на луната, жената е божествено проявление на луната, а самата луна, от своя страна, вече може да бъде възприета като метафора на една абсолютна женска божественост, намерила редица литературни и философско-теософски отражения под названията Мирова душа, Беатриче, Прекрасна дама, София, Богиня Майка и др. По този начин чрез жената, която е проявление на луната, човек може да влезе в роднинска връзка с божественото, да бъде осиновен, да стане син Божий по благодат. Ще илюстрирам идея за жената като проявление на луната с едно произведение на Шарл Бодлер, озаглавено „Даровете на Луната“[1], в което жената е представена като подобие на Луната:
Луната, която е есенцията на каприза, надникна през прозореца, докато ти спеше в люлката си, и каза: „Това момиченце ми харесва“.
И тихо се спусна по своята стълбица от облаци и безшумно премина през стъклата. След това легна върху теб, нежна като майка, и положи своите цветове върху лицето ти. Зениците ти станаха зелени, а бузите ти – необикновено бледни. Вгледани в тази посетителка, очите ти се отвориха широко; но тя толкова нежно те притисна до гърдите си, че ти забрави, че ти се искаше да заплачеш.
След това в експанзията на радостта си, Луната изпълни цялата стая с фосфоресцираща атмосфера като с някаква сияйна отрова; и цялото това животрептящо сияние мислеше и произнасяше: „Моите целувки ще оставят незаличима следа в теб. Ти ще бъдеш красива по мой вкус. Ще обикнеш онова, което обичам аз и което ме обича: водата, облаците, тишината и нощта; огромното и зелено море; еднообразната и многообразната вода; мястото, на което никога няма да отидеш; любовникът, когото няма да познаеш; чудовищните цветя; ароматите, които те докарват до делириум; котките, изтегнати върху пианото, които стенат сякаш са жени с дрезгав и сладостен глас!
И ти ще бъдеш обичана от моите любовници и ухажвана от моите ухажори. Ще бъдеш царица на мъжете със зелени очи, чиито гърла също съм притискала с моите среднощни милувки; на онези, които обичат морето, огромното море, бурно и зелено, водата, еднообразна и многообразна, мястото, на което не могат да бъдат, жената, която няма да познаят, зловещите цветя, които приличат на кадилници на някаква непозната религия, ароматите, които объркват желанията, и дивите и сладострастни животни, които са емблема на тяхната лудост.“
Именно затова, прокълнато порочно момиченце, сега съм в краката ти, търсейки по цялото ти тяло отражението на страховитата Божественост, на съдбовната кръстница, на отровната дойка на всички лунатици.“
По тайнствен, мистичен начин свързахме U2, Елин Пелин, Бодлер, древногръцка митология, още има ли? Това ли е литературата?
Ами не точно, това е литературна евдаймония. Но продължаваме с лир. герой от песента на U2 – едно момче, което живее в мазе и се храни с консерви. Тук няма да правим аналогия с героя от романа „Записки от подземието“ на Достоевски, защото това е единственият текст на големия руски майстор на словото, който неслучайно съм си оставил непрочетен. Но мазето и консервите могат да бъдат възприети като метафори – мазето като метафора на самота или егоизма, а консервите – на малкото, нищожното, непълноценното, което взима от живота самотният егоистичен човек. Защо поставихме знак за равенство между самотата и егоизма? Единият начин да си отговорим на този въпрос, е като прочетем романа „Записки от подземието“ на Достоевски. Но като се замислим, егоистичният човек поставя в центъра на своето съществуване себе си и не се интересува от другите, той не познава другите, другите за него са вещи, които би могъл да използва, но не и реално да общува с тях, но не и реално да споделя пълноценно тяхното битие и по този начин да разширява своето, не и реално да се обогати с душите на другите и с богатствата, достъпни само за душите на другите. Защото във всяка душа лежи съкровище, ключът за което се крие само в тази душа, както пише Александър Блок в невероятното си стихотворение „Непознатата“.
Ако храната е традиционен символ на живота, консервите са символ на убогата, нищожната душевно-емоционална порция живот, която получава самотният, егоистичният, живеещият в мазе човек. Истинската пълноценна храна пък е любовта, която е пълнотата на живота, смисълът на живота, залогът за пълноценно съществуване. В този смисъл образите на мазето и консервите могат да бъдат възприети като знак за душевното състояние на лир. герой, което може да бъде оприличено и с това на героя от песента Creep на Radiohead – creep и weirdo. Пълна противоположност на Лазар Дъбака, който никога няма да избяга от нещата, които не разбира (You've been running away, from what you don't understand), а напротив, дори без да ги разбира, ще започне да ги прави: А на ветрените мелници майсторията им знам.
Да, ама не я довършва. Тук понакуцва интерпретацията ви, господине.
Да, защото по мистичен начин я превръща в годеница. Защо трябва да гледаме на ветрената мелница като на недовършено скеле, когато с малко повече въображение можем да я възприемем като пашкул, от който се е родила прелестна пеперуда в лицето на годеницата Христина, която Лазар накрая сравнява с ветрена мелница. Така воденицата изглежда дори повече от завършена, тя е чудна, магическа, славна.
Основание да погледнем на образа на Христина през призмата на Великата женственост от песента на Боно ни дават и някои близки черти в портрета и в поведението на двете героини. Така например Христина „полазва“ по високата стълба и се качва под самите криле на мелницата, докато Лазар следи изпод вежди движенията на веселата девойка. След това Христина измъква изпод ръцете теслата на Лазар, което става повод старият ерген да я погледне в друга светлина: Ясните ѝ небесни очи се спряха по-дълго върху него. Русото ѝ пълно, продълговато, хубаво лице хвърляше радостна заря, която падаше чак в сърцето на стария ерген.
Продължавайки да играе и да се шегува, Христина успява да „свали“ Лазар от мелницата и да го повлече, увлече в своя ритъм на живот, в ръченицата, която самата тя изкомандва на гайдаря да засвири.
Да, но Лазар я побеждава.
И да, и не. Лазар я побеждава, но сам попада в ритъма на нейното битие, на нейния живот, на нейната стихия и се сгодява за нея: Дъбакът пък съвсем беше се забравил. С ръце, нехайно кръстосани отдире, той подскачаше като елен, заставаше с чудни движения срещу противницата си и заситняше, та сякаш се поколваше на едно място.
Но обърна ли внимание какви са очите на Христина?
Небесни.
А Боно пее, че за да можеш да целунеш небето, трябва да се научиш да коленичиш:
If you want to kiss the sky, better learn how to kneel
Никога няма да коленича, не е достойно. А и на какво ни обръщахте внимание при Ботев:
…роб бях тогаз — вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!
Прекрасно! Но в текста на U2 може да погледнем на колниченето от друг ъгъл, като преклонение, а оттам и като отношение към някого. Нали когато се прекланяме пред нещо, му приписваме абсолютна, изключителна ценност и достойнство. Т.е. преклонението е знак, че признаваме изключителна ценност и достойнство някому, и то ценност и достойнство, съпоставими с божествените. В този смисъл отношението към жената според песента на U2 трябва да бъде като към божествено създание, сътворено по Божи образ и подобие, т.е. да признаваме на другия / другата същото достойнство, каквото признаваме на себе си. Както е при Владимир Соловьов: Смисълът и достойнството на любовта като чувство е, че тя ни кара да признаем на другите действително, с цялото си същество онова безусловно централно значение, което поради егоизма ние усещаме единствено в самите себе си („Смисълът на любовта“).
Колениченето предполага молитвено отношение. Това не е унижение, а по-скоро отношение и търсене на божествения образ във възлюбената. Както прави Яворовият лир. Аз, или по-скоро душата на Яворовия лир. Аз, която „се моли“ пред двете хубави очи на своята възлюбена. Т.е. тук имаме едно друго ниво на любовта, в което общуват душите. Молитвеното отношение предполага едно по-дълбоко изживяване на любовта, стигащо чак до душата, обхващащо, разтърсващо, събуждащо душата. Такава любов, в която виждаме във възлюбената, а чрез нея и в нас, Божия образ, е истинска храна. Другият вид любов, в който виждаме просто егоистичен интерес, плътски инстинкт, плътска страст, е храна от консерва. В този смисъл призивът за преклонение в песента на Боно, прочетен през Яворов, е по-скоро призив за изживяването на една по-дълбока любов, стигаща до душата.
Разбира се, интерпретацията на този стих може да бъде и съвсем различна и тя личи от ироничния императив, който е отправен към лир. герой: „На колене, момчето ми!“. Жената може да докара мъжа до такова състояние, че той да унижи своето достойнство, стремейки се да задоволи своята страст. И тук вече имаме ранния лир. човек на Ботев от „До моето първо либе“.
Всъщност едно от божествените качества на възлюбената е да придава смисъл на дните, да възвисява човека, да издига човека и да осветява нощите му, да го пали.
Lift my days, light up my nights, oh
В сцената на облога Христина успява да запали очите и сърцето на Лазар:
Всички чакаха, че дяволитата Христина се шегува и ще се откаже, но тя стоеше горда и права. В очите ѝ се четеше решителност. Лицето ѝ изпървом побледня (бледата луна), после пламна в огън. Тя засрамено наведе глава и прехапа устни ѝ като погледна в очите Дъбака, който упорито я гледаше, рече твърдо:
– Ако ме надиграеш, ще ти пристана!
Погледът на Дъбака се запали срещу нейния.
– Добре – рече с усмивка той, – ще стоиш ли на думата си?
– Убий ме, ако те излъжа! – отговори Христина.
Очите на двамата светнаха.
Любовта в песента на U2 е показана и като възможност за извисяване – от мазето до отвъд сребровъздушните стени на кръгозора, ако трябва да се изразим с думите на Яворов („В часа на синята мъгла“):
One day you'll look back, and you'll see
Where you were held now by this love
While you could stand there
You could move on this moment
Follow this feeling
Любовта пренася човека на друго място, изважда го от мазето, от подземието на неговото егоистично Аз, разширявайки кръгозорите, хоризонтите му, с кръгозорите, хоризонтите и измеренията на възлюбената по тайнствен, чуден начин. Тя кара човек да се движи, кара душата му да се движи в нейния ритъм. А какво означава душата да се движи? Означава да изпитва емоции. Емоциите са движението на душата. А движението само по себе си е живот. Самата дума дух, душа в редица езици съдържа в корена си идеята за движение, вятър. В нашето съвремие малцина са тези, които признават съществуването на душата, затова мнозина се хранят с консерви, които обездвижват душата и превръщат човека в егоист.
И нека да завършим с един паралелен прочит между двете произведения:
Движи се, духовете те унасят
Всичко е наред, наред, наред
Движи се, духовете унасят
Тя танцува с тайнствени движения
Унасят ли те? Тя е подвластна на това
Всичко е наред, наред, наред
***
Играчите застанаха един срещу други и едновременно почнаха.
Дъбакът чевръсто застъпя срещу Христина. Тя се затича леко на пръсти и го замина. Двамата се изгледаха от глава до крака, като че искаха да покажат надмощието си един пред друг, и заиграха един срещу други. Христина размаха с кърпата, изви като лебед бялата си шийка и леко се понесе във вихъра на веселата свирня. Лицето ѝ пламна, унесено се полусклопиха босилковите ѝ клепки, завълнуваха се облите й гърди.
Дъбакът пък съвсем беше се забравил. С ръце, нехайно кръстосани отдире, той подскачаше като елен, заставаше с чудни движения срещу противницата си и заситняше, та сякаш се поколваше на едно място. После, като отърсваше глава да окапе едрата пот, която обливаше лицето му, той правеше движение, като че ще скочи назад. Христина, която дебнеше всяка негова стъпка, излеко и на пръсти политаше към него, но той подскачаше напред и тя неволно се намереше толкова близко до него, че усещаше дъха му и топлината от пламналото му мъжко лице. Той полека-лека се отдалечаваше и неусетно я увличаше по себе си, като че се шегуваше. Едно надмощие, едно мъжко надмощие личеше във всяко негово движение и Христина неволно падаше под силата му. Унесена, тя се мъчеше да победи, но след едночасова борба спря отмаляла и запъхтяла. И като отри потта от лицето си, едвам продума от умора:
– Не мога вече… Надигра ме!
Христина е победена, опитомена, вследствие на което природните стихии се оттеглят, сушата преминава, веселието и настроението в селото се завръщат, а Лазар takes a dive със сестра си в дъжда.
ОК, това май ми хареса! Но чакайте, какво означава To touch is to heal, to hurt is to steal („Да докосваш, е да лекуваш, / да нараняваш, е да крадеш“)?
Това вече е прекрасна тема за есе. Мога съвсем малко да подскажа:
„Да докосваш, е да лекуваш“
Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса, падна ничком, па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти. Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него. (Лук. 5: 12, 13)
Автор: Влади Владев
Mysterious Ways
Johnny, take a walk with your sister the moon
Let her pale light in to fill up your room
You've been living underground, eating from a can
You've been running away, from what you don't understand (Look)
She's slippy, you're sliding down
She'll be there, when you hit the ground
It's all right, it's all right, it's all right
She moves in mysterious ways
Х2
Johnny, take a dive with your sister in the rain
Let her talk about the things you can't explain
To touch is to heal, to hurt is to steal
If you want to kiss the sky, better learn how to kneel
On your knees, boy
She's the wave, she turns the tide
She sees the man inside the child
It's all right, it's all right, it's all right
She moves in mysterious ways, yeah
Х2
Lift my days, light up my nights, oh
One day you'll look back, and you'll see
Where you were held now by this love
While you could stand there
You could move on this moment
Follow this feeling
It's all right, it's all right, it's all right
She moves in mysterious ways
Х3
Move you, spirits move you (It's all right, it's all right, it's all right)
Move, spirits move you, oh, yeah (She moves in mysterious ways)
Does it move you, she moves with it (It's all right, it's all right, it's all right)
Ориентировъчен превод
Джони, защо не се разходите със сестра ти, луната
Остави нейната бледа светлина да изпълни стаята ти
Ти живееш под земята, ядеш от консерви
И само бягаш от това, което не разбираш (Но виж!)
Тя е хлъзгава, ти се плъзгаш надолу
Тя ще бъде до теб, когато паднеш на земята
Всичко е наред, наред, наред
Тя танцува с тайнствени движения
(букв. Тя се движи по неведоми пътища)
Джони, защо не се потопите със сестра ти в дъжда
Остави я да ти говори за нещата, които не можеш да си обясниш
Да докосваш, е да лекуваш,
да нараняваш, е да крадеш
Ако искаш да целунеш небето, по-добре се научи да коленичиш
На колене, момче!
Тя е вълна, тя променя приливите
Тя вижда мъжа в детето
Всичко е наред, наред, наред
Тя танцува с тайнствени движения
Възвиси дните ми, освети нощите ми
Един ден ще се обърнеш назад и ще видиш
Къде те държи тази любов
Докато си там
Ти можеш да продължиш отвъд този момент,
Следвайки това чувство
Всичко е наред, наред, наред
Тя танцува с тайнствени движения
Движи се, духовете те унасят
Всичко е наред, наред, наред
Движи се, духовете те унасят, о, да
Тя танцува с тайнствени движения
Унасяш ли се? Тя е подвластна на това
Всичко е наред, наред, наред
_by_Arthur_Hacker-1913.jpg)
Коментари
Публикуване на коментар