Смислови халюцинации от „Спасова могила“ на Елин Пелин и Toxicity на System of a Down
Струва ми се безпредметно да аргументираме основанията за съвместен прочит на тези две толкова различни в жанрово и стилово отношение произведения. Нашата задача не е да направим безцелна съпоставка, а да изградим собствен смисъл, черпейки вдъхновение и основание от две художествени творби.
…цял свят лежи в злото
(1Иоан 5:19)
„Целият свят е болен, синко“ – казва дядо Захари на малкия Монка от разказа „Спасова могила“ на Елин Пелин. Навярно тези думи биха могли да бъдат казани и от Бог Отец на Бог Син, преди Бог да изпрати Своя Син за спасението на света. Основание за подобна аналогия ни дава обръщението „синко“, с което дядо Захари отговаря на въпроса на детето, което не му е син. Но нужно ли е да обръщаме внимание на всяка безобидна реплика? Разбира се, късият разказ не е филм на Тарантино, тук всяка реплика е изпипана, както впрочем и в изобилстващите от диалог филми на култовия режисьор. Така че продължаваме да „чоплим“ същата реплика – думата „свят“.
Думата „свят“ в контекста на репликата на дядо Захари представлява метонимия, която означава хората, които населяват дадено място чрез името на мястото – в случая света. Защо дядо Захари не казва просто: всички хора са болни, а използва метонимия – свят? Обърнете внимание, колко е специална думата свят! Тя е от същия корен, от който се образуват думите „светлина“, „свещ“, „светило“. По този начин в репликата на дядо Захари хората са означени с един признак, който може би вече не притежават, или постепенно угасва в тях – това е светлината. Хората са свят, светлина. „Вие сте светлината на света“ (Мат. 5:14), казва Иисус Христос. В този смисъл, когато дядо Захари казва, че „целият свят е болен“, той визира заболяването на светлината, духовното начало, душата в човека: „Гледаш, тялото желязно, а душата гнила“.
Същият смисъл носи и метафората, използвана в песента на групата System of a Down – токсичност, градът (city) е отровен, токсичен (toxicity of our city). Ако проследим етимологията на английската дума city, която идва от латинското civitatem, бихме могли да интерпретираме града като символ на цивилизацията, а оттам и токсичността на цивилизацията във вида, в който я имаме. Например Гео Милев дефинира тази цивилизация като веществена култура[1]. Цивилизацията е веществена култура, потребление, материализъм, който е токсичен, отровен за човека.
Но тази дефиниция е от преди сто години, не е актуална. Чудесно, тогава Байрон в сатиричната си поема „Дон Жуан“ определя иронично като „мили достижения“ (sweet consequence) последствията от цивилизацията – войната, епидемиите и др. Е, ама това е вече 200 години по-назад във времето. Прекрасно, преди 200 години е война и епидемия, преди 100 – веществена култура, а днес, във версия 7.0 съвсем логично System of a Down дефинират цивилизацията като disorder. Всъщност от век на век цивилизацията продължава да бъде веществена култура, като се сменя само версията.
В песента на System of a Down проявленията на токсичността на града също са видени като духовни недъзи, като сред един от най-големите е разпозната апатията, изразена чрез образа на „чопленето на семки, за да мине времето“ (или като вид забавление). Всъщност pastime activity прозвучава и като best time activity. Във видеото към песента за първи път този рефрен прозвучава на фона на кадри с проститутки, като по този начин се установява пряка зависимост между апатията и порока в света. Всъщност и „чопленето на семки“, и „проституцията“ символизират безплодието, неплодотворността на човека в града, на цивилизацията. От една страна, изядените семки са унищожени семена, непосети и съответно непокълнали семена, безплодни семена. А „всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън“ (Мат. 7:19) – Disorder.
От друга страна, това са слънчогледови семки, т.е. семките на светлината, делата на светлината, които в човешката апатия остават нереализирани. Потенциалът на светлината в човека остава неосъществен, пропилян. Вследствие на това светът е пред разпад, неподреден, хаос. За втори път рефренът с чопленето на семките прозвучава във видеото на фона на кадри със седнала на канапето пред телевизора компания младежи (в случая с капка самоирония членовете на групата), пред която се е образувала малка могилка от изчоплени семки. Живот пред телевизора – версия 7.0 на мита за пещерата на Платон. Или изразено с математическо уравнение: Живот пред телевизора = безброй „непосети“ животи.
Основен мотив в творчеството на Елин Пелин е градът като източник на злото, на порока, на разпада. Градът създава хаос, disorder в душите на героите селяци. В разказа „Спасова могила“ образът на града отсъства, но присъства целият свят, и то в неговата красота и хармония, в неговата добросътвореност като космос. Като такъв обаче този свят е достъпен, видим само за праведниците и чистите по сърце – дядо Захари и Монката, който с умилено учудване следи тайнствения живот на гривите гълъби, общува със звездите и с лекота прекрачва границите между земния свят и царството небесно.
В този смисъл нека само да сравним съзерцанието на природата от страна на Монката, пред когото се разкрива красотата на света в цялата му пълнота, с Бога и с майката, и втренчеността в телевизора от дивана със семки в ръка. Едното е съзерцание на красотата и истината, а другото е зависимост от фалша и разпада, disorder.
Загубеното време в чоплене на семки всъщност е и причината, от една страна, за разпада, дисхармонията, хаоса (disorder) – мотив, който е съзвучен и с думите the times are out of joint, които произнася Хамлет. Загубеното време е разпиляно време, което поражда disorder в света, който е създаден да бъде, да стане твърде добър (Бит. 1:31)[2]. Човек трябва да използва времето не за да въвежда ред, а за да подрежда света, заставайки на върху му като венец на творението, т.е. в своята духовно-нравствена извисеност. Времето, прекарано в „чоплене на семки“, е всъщност прахосване на ценност, ресурс, който може да послужи за спасението на душата, за изцелението на душата, което по думите на дядо Захари може да бъде продължителен процес, за който понякога са необходими пет, понякога десет, а понякога дори и двайсет години.
Друг интересен образ в токсичния разпадащ се свят от песента на System of a Down е призивът за още дървета в техните огньове, който във видеото прозвучава на фона на запалените варели, около които се топлят бездомници – кадри, типични за „Страната на неограничените възможности“. Видеоинтерпретацията представя града като негостоприемно, токсично пространство за човека, токсичният град не е дом за човека, а място на разруха. Подобен образ на града, в който човекът е бездомен и самотен, се открива и в стихотворението на Димчо Дебелянов „Спи градът“: „бродя аз бездомен и самин“. Ако се абстрахираме от видеото обаче, аз бих илюстрирал искането за още дървета за техните огньовете с един мотив от стихотворението на Байрон „Мрак“ (Darkness), в което е обрисувана апокалиптичната картина на света, когато слънцето изстине и на земята се възцари мрак. В този текст лир. човек уж сънува сън, който въобще не приличал на сън (I had a dream, which was not all a dream). Слънцето угасва (The bright sun was extinguish'd) и на земята настъпва студ и мрак. Тогава хората започват да палят всичко наред, за да се стоплят и за да се видят, включително домовете и горите си:
Forests were set on fire – but hour by hour
They fell and faded – and the crackling trunks
Extinguish'd with a crash – and all was black.
Безредието, разпадът (disorder), който е основният вик в песента на System of a Down, може да бъде възприето в два антиномни аспекта. От една страна, цивилизацията, която сме създали, представлява disorder, в нея човек е бездомен, а ако има дом, чопли семки или пък продава тялото си за пари, или пък от алчност не може да задържи чистите по сърце децата („Спасова могила“) – пари, пари, пари. Тази цивилизация представлява disorder, тъй като в нея човек не заема дължимото, богоотреденото му място като венец на творението. В този смисъл светът е неподреден, дезорганизиран. От друга страна, този вик е и призив, послание за създаване на disorder, бунт с цел разпада на цивилизацията като такава, каквато е налице днес, и съграждането на нова. В същия смисъл прозвучават и „виковете“ за бунт, за варваризъм в поезията, които отправя в своите критически и художествени текстове Гео Милев: Изкуството е тревога; и колко далеч е от изкуството подобна поезия на сладки тонове, рими и съзвучия! Такава поезия без вик! А вик е нужен на днешната българска лирика, за да се събуди тя от мъртвия сън, в който я приспиват младите поети от няколко години насам. Нужно е стряскане от сън! Вик! Тревога. (…) Грубо. Сурово. Варварско. Но ново. Българската поезия има нужда от оварваряване. От сурови сокове, в които има първобитен живот – за да ѝ дадат живот.
Тревога! Disorder! Тревога! Disorder! Тревога! Disorder! Тревога! Disorder! Тревога! Disorder!
Тревога! Disorder! Тревога! Disorder! Тревога! Disorder! Тревога! Disorder!
***
В заключение нека да прочетем последните стихове от песента на System of a Down в контекста на стихотворението „Зов“ на Гео Милев:
When I became the Sun, I shone life into the man's hearts (х2)
***
Бий! Бий! Бий! —
барабани
тръби
камбани
– буди!
Избухни сред въртоп от тревога, стихийно сърце!
Хвърляй с безумни ръце в сърцата, в главите
главни от възторг
бомби от бунт
пурпурни топки от смут
– луди луни и слънца! –
Възкръсни просветлен сред великия ден на човека.
Лазаре, стани!
***
Somewhere, between the sacred silence and sleep
Disorder, disorder, disorder
Disorder
Conversion, software version 7.0
Looking at life through the eyes of a tire hub
Eating seeds as a pastime activity
The toxicity of our city, of our city
You, what do you own, the world?
How do you own disorder, disorder?
Now, somewhere between the sacred silence
Sacred silence and sleep
Somewhere, between the sacred silence and sleep
Disorder, disorder, disorder
More wood for their fires, loud neighbors
Flashlight reveries caught in the headlights of a truck
Eating seeds as a pastime activity
The toxicity of our city, of our city
Коментари
Публикуване на коментар