Символика на пантерата

ПАНТЕРА (от старогръцки πάνθηρ [παντός – „най-“ + θήρ — „звяр“]) – някога разпространен в цяла Югозападна Азия и части на Северна Африка хищник, чиято необузданост и лукавство, както и непоколебимата борбеност на женската се споменават често в античните документи. Много герои (Орфей, Язон, Антенор) носели пантерови кожи, а самото животно се числяло към свитата на бога на опиянението Дионис, на богинята на любовта Афродита, на магьосницата Кирка и на малоазийската Кибела. В Рим от 186 пр. Хр. африкански пантери се доставяли за битки на животни. В текста на раннохристиянския книжовен паметник „Физиолог“ изненадващо се казва, че пантерата е „най-приветливото сред животните, враждебно единствено спрямо змията… Гласът ѝ излъчва много силно благоухание, животните го следват и се приближават почти до нея“. По сходен начин, казва се там по-нататък, Иисус Христос оповестил след престоя си в гроба с висок глас спасението на света „и за нас се превърнал в съвършено благоухание – наблизо и надалеч“. Дрехата Му е „пъстра  като на пантерата“, обкичена с целомъдрие, чистота, страдание, вяра, добродетел, сговор, мир, великодушие, ала враг на отлъчилата се змия. Баснята за това как пантерата спяла по три дни, когато заситена се оттегляла в своето леговище, и едва подир туй отново прозвучавал благоуханният ѝ глас, също я представя като символно животно на Христос. Освен това в различните текстови версии на средновековната книга за животни – бестиарий, четем, че единствено змеят се изпълвал със страх, когато чуел гласа на пантерата, и се скривал в подземните пещери, където той „замира, понеже не може да понася миризмата на пантерата. Така и Христос, истинската пантера, е слязъл от висините, за да ни спаси от сатанинския змей… След смъртта той се спуснал в подземния свят, където оковал големия змей…“ (Unterkircher). Иначе книгата за животните повтаря в голяма степен символиката на значително по-стария текст на „Физиолога“.

Дионис, сатир и пантера, римско копие по гръцки оригинал (160 - 180 сл. Хр.)

Нееднозначна е оценката за пантерата в древен Китай. Там тя била известна на първо място като извънредно опасно, жестоко животно, а опашката ѝ издигали като боен знак  върху колесниците. За една млада, хубава жена подхождало прозвището „пъстра пантера“, щом била агресивна. Върху картини двойката пантера и сврака означавала поради еднаквия гласеж на имената им оповестяване на радост („бао“ пантера, или оповестявам, и „си“ сврака или радост). Черната пантера била смятана за особено опасна.

Бидерман, Ханс. Речник на символите. София: Рива, 2003.

Дионис върху гърба на пантера, 370 пр. Хр., Лувър