Михаил Несторов – Мълчание

На картината на Михаил Несторов „Мълчание“ (1903 г., Третяковска галерия – Москва) са изобразени двама монаси, които някой е направил рибари. Не можем ли да кажем, че са просто двама монаси, които ловят риба? Можем. Приличат на рибарите Симон и Андрей от Галилейското море, които Христос прави ловци на човеци: „(…) вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.“ (Мат. 4: 19, 20).

–         Но тези монаси не ловят човеци, а риба. Този паралел ми се струва неуместен. 

–         А виждаш ли някъде на картината риба?

–         Не, но не може всичко да се нарисува, нали?

–      Напротив, може. Но да, наистина ловят риба, само че лодките им са празни, защото рибата, която ловят е неописуема, необикновена, неизказана. Това е риба, която се лови в тишина, в безмълвие, в мълчание. 

Мълчание, Михаил Несторов (1903)

Рибата

Рибата е символ на Иисус Христос, тъй като старогръцката дума ἰχθύς [ихтус] – „риба“, представлява акроним, състоящ се от началните букви на израза „Иисус Христос, Божий Син, Спасител“ (Ἰησοῦς Χριστός, Θεοῦ Υἱός, Σωτήρ). В тишината, в мълчанието си двамата монаси желаят да уловят Христос, желаят да уловят Христос в сърцата си, в себе си, да открият и извадят на повърхността Божия образ в себе си и да станат истински човеци. А Божият образ се лови в тишина, в безмълвие, в доброплодно* безмълвие, в исихия.

Езерото

Може би няма друг символ, който да вдъхва повече покой и тишина, от езерото, спящото езеро. Същото езеро като от стихосбирката „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков. Езерото, което е изобразено на картината, не е обикновено езеро. Това е същото езеро, чиито вълни в една бурна нощ Иисус Христос възпира и настава, забележете, тишина: „Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха. Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност. Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха и настана тишина.“ (Лук. 8:22–24)

–         Но това не е същото езеро, тъй  като в описанието под картината пише, че е била създадена под впечатленията на художника от посещението му в Солвецкия манастир в Сибир.

–         В Евангелието от Лука не се казва кое е езерото, може да е същото.

–         Но тази картина е нарисувана през 1903 г., а Христос е живял преди 1903 години.

–         Е живял!? А сега не е ли жив?

–         …

Спокойното езеро, изобразено на картината, отразява почти идеално небето, с всичките цветове, отблясъци и отсенки. Нещо, което не може да се каже за бурно езеро или бурно море. Създава се усещането, че рибарите монаси сякаш плават по небето, сякаш са спуснали въдиците си в небето. И както колкото по-тихо е езерото, толкова по-пълно то може да отрази в себе си небето, така и душата в своето безмълвие би могла да отрази в максимална степен Бога, би могла да приеме Бога.

Лодката

Лодката традиционно символизира духовното пътуване на човека, тъй като въплъщава идеята за движение, пътуване, докато тялото се намира в покой.

–         Да, но виж, тук лодките не се движат.

–         Не се движат, защото нямат весла и езерото е безмълвно, безтрепетно, без ни една дълга.

–         Да, но как тогава това се връзва с идеята за пътуването, за която спомена?

–         Ще видиш към края на текста.

–         Е-хе, няма как да докажеш, че пътешестват. Невъзможно е.

–         Ще видим. Нека да погледаме още малко по картината.

Двойка

Виждат се две църкви – едната близо до езерото, а другата на хълма.

–         А защо църквите са две?

–         Може би по художествени съображения, ако бяха нарисувани всичките, щеше да изглежда неправдоподобно, претрупано.

–         Всичките!? Не, аз по-скоро исках да кажа, че и една църква е достатъчна, за да се придаде духовен смисъл на изображението.

–         Ако беше само една, и то на такова пусто място, нямаше да направи никакво впечатление. А сега са две и повдигат въпроси в теб. Ако беше една или много, навярно нямаше да питаш.

–         Аз откривам и друга причина.

–         Каква?

–         Музиката.

–         Музиката ли?

–         Да.

–         Но тук говорим за мълчание?

–         Да, но за да прозвучи музика. Когато си в концертната зала, преди да започне музиката, всички замълчават, настава тишина. Както и тук, монасите са смълчани, за да прозвучи музиката, в която се явява Бога. Виж колко е ритмично, колко напевно е всичко, всичко е повторено, римувано – двама лодкари, макар единият да е по-млад, а другият старец; две небеса, макар едното да е отразено във водата; две църкви – едната горе, а другата долу. Идеята се отразява в материята. Бог се отразява в човека. Човекът намира Бога. Повторението е един от най-характерните елементи на напевността. А тук повторенията са много, значи е изобразен някакъв напев.

Озеро – зеркало

На руски думата за езеро е „озеро“, която макар и да не е родствена с думата „зеркало“ („огледало“), най-малкото е съзвучна с нея, особено в контекста на картината на Несторов.

Къде живеят монасите?

–         Ето видя ли каква страхотна интерпретация направи благодарение на това, че църквите са две. На този фон обаче има и още едно много интересно нещо.

–         Какво?

–         Не се вижда къде живеят монасите.

–         Защо?

–         Защото не живеят никъде, защото постоянно пътешестват. Те са в лодки.

–         Да, но лодките не се движат.

–         Защото ловят риба, което,  както казахме, означава, че търсят Бога, че душите им пътешестват в търсене на Бога.

Анализ

–         Прочетох текста по-горе. Не го намирам за абсолютно убедителен, има множество места, на които могат да се намерят възражения. Например за езерото, което според теб е именно езерото, чиито вълни Иисус е възпрял. Ти отговори умело на забележката за разминаването във времето, но избягна въпроса за разминаването в мястото, а все пак би било смехотворно дори да се помисли, че Христос е бил в Сибир, където е нарисувана картината, нали?

–         О, това последното е лесно. Всъщност да се твърди, че Христос не е бил в Сибир, е смехотворно и показва единствено, че твърдящият го не е чел романа „Братя Карамазови“ на Достоевски. Спомни си монолога на Митя, когато споделя пред Альоша, че в него е възкръснал нов човек и че е готов да отиде в каторгата, макар и да не е извършил престъплението, в което го обвиняват: „(…) ако изгонят Бога от земята, ние ще го намерим под земята! Невъзможно е за каторжника да живее без Бога, по-невъзможно дори, отколкото за некаторжника“. Колкото до текста по-горе, да, съгласен съм, че не е напълно убедителен. Може би защото не съм уловил Христос като Митя.

–         Но и двамата монаси в лодката не са Го уловили.

–         Уловили са Го.

–         Как така? Ако са Го уловили, нямаше да Го ловят.

–         Помисли тогава върху следните думи на Христос, които отправя към учениците Си: „(…) дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“ (Мат.18:20)

 

Автор: Влади Владев

---

* Тази красива дума открих днес случайно, когато минавах покрай паметника на Сава Доброплодни в Силистра. Хиляди пъти съм минавал оттам, но за съжаление, поради нерадивост досега не бях му обръщал внимание.