„Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов и „Гарванът“ на Едгар Алън По

В есето си „Философия на композицията“ Едгар Алън По излага алгоритъма и естетическите принципи, по които може да бъде написана поема шедьовър, и които самият той е следвал при създаването на „Гарванът“. Голяма част от тези принципи се откриват и в елегията на Димчо Дебелянов „Аз искам да те помня все така“. 

Arthur Hacker, Farewell (1913 г.)

Красотата е ефект – извисява душата

Според Едгар Алън По едно поетическо произведение трябва да въздейства, да е ефектно, а най-силен ефект може да предизвика Красотата. Красотата не е съвкупност от някакви конкретни признаци, твърди поетът, а е ефект. Когато хората говорят за Красотата, те имат предвид не някакво конкретно качество, а ефекта, породен в душата им. Според По Красота е това, което предизвиква извисяване на душата. Предметът в стихотворението на Дебелянов е именно такъв тип красота, който поражда ефект и въздига душата, а не се измерва по някакви обективни белези.

Елегия – Красотата е най-въздействаща в елегията

Следващата стъпка от творческия процес по създаването на лирически шедьовър според По е определянето на тона, с който да бъде поднесена Красотата. Според англоезичния поет Красотата може да бъде най-въздействаща, когато се говори за нея в елегичен тон, когато се усеща печал (срв. Албена при Йордан Йовков, „тоя поглед (…) сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка“). „Красотата в своята най-висша проява неизбежно извиква сълзи в чувствителната душа.“ Дебелянов в „Аз искам да те помня все така“ също използва елегичния тон, за да предаде възвишеността, свещеността на Красотата и любовта.

Темата – смъртта на красива жена през устата на влюбения

Приликите обаче не свършват дотук. След като са определени предметът (Красотата) и тонът (печал, елегия), трябва да бъде избрана темата. Според По темата трябва да бъде максимално меланхолична и максимално поетична. В своето есе писателят си задава следните въпроси: 

– Коя от всички меланхолични теми е най-меланхолична?

– Смъртта.

– А кога тази меланхолична тема е най-поетична?

– Когато се свързва с Красотата.

По този начин Едгар Алън По определя темата на „Гарванът“ – смъртта на красиво момиче. Според него, следвайки горепосочената логика, смъртта на красива жена е най-поетичната тема на света. Същата е темата и в елегията на Дебелянов.

Едгар Алън по продължава с въпросите:

– А кога, в чии уста тази тема (за смъртта на красива жена) звучи най-силно, най-експресивно?

– В устата на безутешния влюбен.

В елегията на Димчо Дебелянов също темата е представена през словото на безутешния влюбен.

Разбира се, паралелите между двете творби са много повече.  

Автор: Влади Владев

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по̀ е свята,
защото трябва да се разделим.

„В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален –
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!“
– О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай – пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чъртаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. –
Аз искам да те помня все така…