Лернейската хидра

Лернейската хидра (водна змия) е чудовище от древногръцката митология с тяло на змия и девет глави на дракон. То обитавало една пещера в близост до град Лерна и опустошавало цялата околност. Имало отровен дъх, а когато някоя от главите му бъдела отсечена, на мястото ѝ пониквали други две. Също така една от главите му била безсмъртна. Великолепен символ на армията или войната, използван от Байрон в неговата поема „Дон Жуан“. Подобно на хидрата армията и войната носят опустошение, имат безсмъртна глава, тъй като независимо от т.нар. прогрес човечеството продължава да мисли за война, а също така при опита една война да бъде потушена с насилие, тя обикновено се разраства и подобно на отсечената глава на хидрата на мястото на потушената с насилие война избухват още две.

Въпреки всичко героят Херакъл (или Херкулес) успява да убие лернейската хидра и това е вторият от десетте му подвига. 

Със огън и оръжие войската

готова да пролива вража кръв

напредваше страхотно в тъмнината

като излязъл от бърлога лъв,

като човешка хидра, сред блатата,

подушила човешка сладка кръв.

Глави юнаци в люта сеч хвърчаха,

но нови на местата им растяха.

 

The army, like a lion from his den,
March’d forth with nerve and sinews bent to slay –
A human Hydra, issuing from its fen
To breathe destruction on its winding way,
Whose heads were heroes, which cut off in vain
Immediately in others grew again.

("Дон Жуан", Песен VIII)

 

Гюстав Моро, Херакъл и Лернейската хидра (1876 г.)

 

 

Антонио дел Полайоло, Херакъл и Лернейската хидра (1475 г.)