Иаков се бори с Бога

 И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него. И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там. И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми. (Бит. 32: 24 – 30)

На пръв поглед текстът е малко странен. Та нали Бог е всемогъщ и всесилен, как може един човек да се бори с Него, а и да му поставя условия: няма да Те пусна, докле ме не благословиш? Ключ към осмислянето на тази сакрална история може да ни даде прозрението на Иаков след битката, когато казва: видях Бога лице с лице, и се запази душата ми. Иаков се е борил с Бога, не Го е надвил и си е запазил душата. Това означава ли, че ако Иаков беше надвил Бога, е щял да си загуби душата? В своите Изповеди св. Аврелий Августин пише: „До този момент все още ми се струваше, че грешим не ние, грешниците, а някаква незнайна сила вътре в нас, и се радвах, че моето горделиво естество е свободно от грях и когато сторех някакво зло, не признавах, че аз съм го сторил, та Ти да изцелиш душата ми, защото бях съгрешил през Тебе (Пс. 40:5), а предпочитах да се извинявам и да обвинявам нещо незнайно за мен, което беше заедно с мен, но не бях аз самият. Всъщност това цялото бях аз самият, а моето безбожие ме беше разделило срещу мен самият: а грях много по незаличим беше това, че не се смятах за грешник и беше прокълната неправедност това, че предпочиташ Ти Боже Всемогъщи (Бит. 17:1), да бъдеш в мен надвит за моя погибел, а не аз от Тебе да бъда надвит за мое спасение.“[1] Да, всемогъщият Бог може да бъде надвит в душата на човека и това води до гибелта на човека, но ако при тази борба Бог надвие в душата на човека, човек се спасява. В този смисъл борбата на Иаков с Бога може да бъде възприета като духовна борба, която всеки човек познава. Да „надвием“ Бога, означава в нас да надделее нашата греховна природа, нашата гордост, нашият егоизъм, нашата алчност, нашият мързел – все неща, които убиват човека рано или късно. Да оставим Бог да победи в нас, означава да признаем нашата слабост и смирено да поискаме благословията на Всемогъщия, с която да ни укрепи и да ни направи силни. Аналогиите между Иаков и Сали Яшар не са толкова експлицитни, но в Йовковия разказ имаме болест на героя, която води до просветление, благословия и спасение, както в библейската история имаме раняване на Иаков в бедрото, след което идва и благословията.

---

[1] С тези думи св. Августин не тълкува библейската история за борбата на Иаков с Бога, те са казани в друг контекст, но според мен биха могли да послужат за изграждането на едно от многото правдоподобни тълкувания на този откъс от Свещеното писание.