Литературна евдаймония

– Дъмбълдор казва, че старите хора носят вина, ако забравят какво е да си млад. – А ти помниш ли? – „Млад съм аз, но младост не помня.“ – Не, сериозно те питам. – Някой беше казал, че книгите подмладявали, че правели младия мъдър, а стария – млад. – И кой го е казал? – Патриархът. – Но това е невъзможно. – Е как? Казал го е в една ода. – Казал го е, защото е поет. – Именно. – Как така именно? – Именно защото, първо, поетите не лъжат. И второ, има сигурно доказателство за това, и то в проза. – И кое е това доказателство? – Дон Кихот. – Не разбирам, как така Дон Кихот може да бъде доказателство за това, че книгите подмладявали? – Ами Дон Кихот чете рицарски романи, вследствие на което става странстващ рицар на 50-годишна възраст. И това, ако не е доказателство, че книгите подмладявали. – Не е, разбира се, това само доказва, че книгите ти изпиват акъла. – О, нима? А тогава можеш ли да ми кажеш името на „нормалната“ му племенничка? – Ами не… – А името на т.нар. от теб луд герой си спомняш,...